Брей, брей... то голямата работа, че ще го видя. Е да де, ама какво да се прави като е известен, а аз го харесвам. Даже имам негова снимка в телефона.
Сърчицето трепва, корема се свива. Ей, че кеф!
Е да, но сега всички притеснения, трепети и вълнения са само на повърхността, защото по-навътре, вече съм "голяма" и знам как работят нещата. А, сетих си - знам и защо не работят, когато не работят. Много неща знам вече, защото сега съм Голяма. Сега работя. Сега съм щастлива , че имам себе си и знам, че Сега аз съм всичко от което имам нужда. Сега Знам, че Сега и Себе си е Всичко.
Затова вече не кръщавам Себе си с имена на хора, държави, коли, ситуации, условия.
Не се самогоня, самонавивам, самонакзвам, самоизмъчвам, самопредавам.
Вече знам, че аз съм Всичко.
Затова сегашната ситуация ми харесва, защото аз си я направих и аз ще си я подредя (като пъзел) според обстятелствата. Защото после няма да плача.
Защото аз съм Твореца.
И пак като го видя, ще се притенся и потреперя. И пак ще искам това, което исках от съученика ми преди 1243214 години, в Осми клас, а същото очаквах от първото гадже - да ме хареса, да ми обърне внимание, да се обади, да излезем,  да се усмихне, да е хубаво. Да полудеем заедно.
Накратко - да осигури на душата ония трепети, които я карат да се чувства щастлива, да лети... със Самолет.
Също както като беше мъничка. 
И сега пак е така. Сега, когато е голяма (също като мен) и аз знам, че щастието не се акумулира само от такива изживявания и че го има и без тях.  И когато се понаучих как да се справям... със Себе си. Осъзнавам, че това засилва усещането за щастие. Ама онова малко притеснение си седи и знам, че пак ще съм онази същата ученичка като застана пред него.
Отвътре, мислите ще са други, отвън израза същия.
И е хубаво да излизам на повърхонстта.
Аз съм Самолет
и съм моето Щастие.
....
Пораства ли душата? Поумнява ли? Помъдрява ли? Кога?
Не, не това ме интересува.
Сега това не ми е важно.
Сега искам да знам как да напаравя така, че той да ме Хареса и да се Обади и да Излезем и да се Целуваме..... мнооого!

Коя рокля да си облека?
Кажете,де!


:)

Слагаш главни букви, където не трябва!

Съжалявам, че не си схванал смисъла им :)

Просто ти обърнах внимание да пишеш по-грамотно. Нищо сериозно.

ох, ама събуди любопитството ми, не те е срам...
Усмивки:)