Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.11.2007 23:13 - за приятелите... и за думите
Автор: krivakrusha1978 Категория: Други   
Прочетен: 912 Коментари: 2 Гласове:
0

Последна промяна: 29.11.2007 23:50


хубаво е да имаш приятели. това всеки го знае. когото и да питаш, защо е хубраво да имаш приятели, ще ти изброи поне няколко клишета - да се появи в нужда (да бе да! егати приятелството!), да ти помогне за ремонта, да ти даде пари, кола, жена като нямаш. да те слуша като говориш глупости, че и да се съгласява, че и да те разбира. егати изнасилването над личността, а?! клишета ще бъдат дори обясненията на тези, дето обичат да оригиналничат с думи и изрази, звучащи по подобен начин: сродни души, саможертва, безкористност, вяра... тинтири-минтири (за истинност залагам на най-последната дума).
И пак усещаш как Клишарят* е бръкнал дълбоко в торбата. дълбо, дълбоко... колко да е дълбоко? като се вижда, че клишетата пак изплуват на повърхонстта като... айде да не казвам като какво.
Така (как така?) като се замисля и направя скромен анализ на наблюденията ми над приятелстовото, моето и на околните, стигам до няколко извода, а именно - хората наричат приятели куцо и сакато до момента, в който имат полза от взаимоотношенията с въпросния инвалид.

иван ми е страшен приятел. голям купон с него. яде, пие, весели се, че и сметките плаща от време на време - страхотен приятел тоя иван, ти казвам. звъня му оня ден да се видим. да, ама иван се разболял. ще мина да го видя- утре, казвам на майка му. утре, вдругиден, в събота, идната неделя. бе к"во да му гледам, ще взмеме да ме зарази и мен, да се гътна и аз! ами така де... кой ще иде тогава да види иван, ако и аз се гътна?!
като се оправи ще се съберем... да пийнем по едно в Кръчмата.
така мястото на иван леко се поизмества от Кръчмата към Гузната Съвест (ГС).
от съображения за сигурност, ГС-то се посещава много по-рядко, от колкото Кръчмата, ако изобщо се посещава. не за друго, ами защото транспорта до кръчмата винаги е по-добър, тя е по-наблизо, там е светло, топло, уютно. там има Приятели... като иван.
и стоян е приятел. много добър приятел. де що глупост направя, де що драма ми дойде на сърцето, стоян все е готов да ме изслуша, да даде съвет, да ме утеши. изобщо да измисли нещо и да оправим нещата. ей те това е приятел! в нужда се познава. по голяма нужда, дет" се вика. да, ама като стане така, че те налегне запек и не ходиш по голяма нужда толкова често, (а в човешкия живот има и такива периоди), се оказва че стоян отдавна не си го чувал. бе, какво да му звъня сега на човека... какво да го занимавам с глупости. от време на време, в момент на слабост и размисъл отивам до ГС-то и какво да видя? иван и стоян седят на една маса. блъскат карти. веднага излизам тихичко, напръсти, за да не им преча на играта.

много съм закъсал. няма лев за цигари. ужас! драма! трагедия! в три действия... най-малко! без антракт при това!
след краткия миг на паника се сещам, че не съм сам на тоя свят, че имам Приятели. Добре, че имам Приятели! ей нА Киро! само звъннах и ъъъъ... туйти-онуйти... хъката-мъката... на "мъката" киро вече беше заплила колата. донесе ми 10лв, щот аз нямах пари за билет. на запалта ще му ги върна. бе какво ше му ги връщам, направо ще идем да пием по едно в Кръчмата. 

на заплата, в кръчмата, си ядем, пием и си говрим този път с божо. и някакси неустено стана дума за това колко е хубаво на да имаш приятели. много приятели... като каза приятели, та се сетих, че трябва да върна парите на киро... бе десет лева... никой не е умрял за десет лева... ще му ги дам като дойде в Кръчмата. Мина време Киро все не идва в кръчмата. пратих парите по жена му, тя ми е колежка.
жена МУ... уффффф кофти номер това с жените на приятелите. един ден, пак в Кръчмата дойде на божо жена му. идва да го тъсри, него го няма, скара ли се. аз и" поръчах едно, две (бе три ли, четири ли изпихме, не мога да ти кажа сега) ама стана така, че заради това ми утешаване, божо вече не идва в Кръчмата. тъпо се получи, знам, ама какво да направя. и жена му не идва. да не беше идвала и преди! маймуна с маймуна! развали ни приятелството само

мина се не мина и пак отивам един ден нашата Кръчма. ще черпя Приятелите. там обаче не познавам никого. беее все някой приятел ще се появи, си викам. почвам да пия сам. този път от кеф -  повишиха ме, спечелих от тотото, имам ново гадже- лудо влюбена в мен. заминаваме на екскурзия в париж. купих си и ново жилище, пък баща й ни обеща бе-ем-ве за сватбата, а и вилата им на боровец, хич не лъже.
пия, пия и се напивам (както често се слчува в живота)...  а като се напивам и съзнанието започва да ми играе лоши шеги - уж съм в Кръчмата на светло и топло, а тя започва да тъмнее, тъмнее, тъмнее, съвсем изчезва. хората не се виждат вече.... стреснах се. стискам и отварям пак очите стискам и пак отварям. полека-лека започнаха  да изплуват силуети. ето, виждам масата насреща, а после ралзичавам и хората на нея вече.
четирима са. блъскат карти. познах ги веднага. иван, стоян, киро, божо.
реших да им поръчам. най-сетне ще почерпя! оглеждам се за бармана- няма го. извиках, но никой не ме чува.
няма барман.
ония си блъскат картите.
четирима са.
белот джугат. точно.
някакси нямат нужда от мен.
егати приятелите! 

излязох от Кръчмата и тръшнах вратата. на нея имаше само една табелка - ГС. не знаех кога ще се върна пак там. не ми хареса.
 
хубаво е да имаш приятели. това всеки го знае. когото и да питаш, защо е хубраво да имаш приятели, ще ти изброи поне няколко клишета.
да, ама без мен.
аз нямам "приятели". аз имам друго Аз. мое. и го обичам. като себе си.

думите трябва да се пазят. да се използват внимателно, защото от прекомерна употреба, губят смисъл.
 
 
*Клишар -  човек, който дава, продава, раздава или най-вече натрапва клишета, без да си му ги искал.
 
 
КРАЙ
 
На Б.
защото с нея тайно следим хората
защото ми каза, че Д е грозен
защото я има
защото Б е Б.
защото знам, че ще бъдем винаги в Кръчмата.
заедно.



Гласувай:
0



1. stix - :)))
29.11.2007 23:41
иван, стоян, киро...приятелите ...всички ...с малки букви, но Кръчмата...Кръчмата... ние нея ще си я уважаваме... :)))
цитирай
2. felicity - :)
01.12.2007 19:45
е, че как, закъде без Кръчмата...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: krivakrusha1978
Категория: Други
Прочетен: 13342
Постинги: 3
Коментари: 6
Гласове: 55
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031